неделя, 29 септември 2013 г.

РЕГИОНАЛЕН ТРАКИЙСКИ СЪБОР в Горно Ботево 2012 г.

РЕГИОНАЛЕН ТРАКИЙСКИ СЪБОР в Горно Ботево



ОБЩОСЕЛСКИ ПРАЗНИК, ТРАКИЙСКИ СЪБОР  И  КУРБАН В ПАМЕТ НА „ДИМИТЪР КАРЕВ” в село  ГОРНО БОТЕВО, СТАРОЗАГОРСКО
КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА

На 26 октомври 2012 г. за пореден път на Димитровден, в село Горно Ботево, Старозагорско се проведе Селищен празник, Регионален тракийски събор и курбан в памет на Димитър Карев. Празникът се организира от Кметство с. Горно Ботево, Регионален съвет на тракийските дружества в гр. Стара Загора, фондация „Д-р Димитър Щерев”- София, Тракийско дружество „Димитър Карев” и Читалище „Пробуда” в с. Горно Ботево. Тази година празникът беше посветен и 100 годишнината от обявяването на Балканската война.


Първият Тракийски събор в Горно Ботево се провежда през 1998 г.  
През 1996 г., годината на 100-тния юбилей от създаването на Съюза на Тракийските дружества в България и по идея на Председателя на Регионалния съвет на Тракийските дружества в Стара Загора, Петра Мечева[1], в Горно Ботево се провежда земляческа среща на потомците на тракийските българи от с. Бълъкьой. Тази земляческа среща постепенно в годините се превръща в традицонен тракийски събор и селищен празник на селото. На тази земляческа среща се ражда идеята за построяването на паметник на Димитър Карев, патрон на Тракийското дружество в село Горно Ботево.
Димитър Карев /1883-1963/ е възрожденец, народен учител, будител и просветител, автор на книгата "Един кът от Беломорска Тракия /Бълъкьой/.” Той е свързан с историята на Горно Ботево и със заселилите се там  около 50 семейства тракийски бежанци от Бълъкьой,  прокудени от родните си места след Освобождението и последвалите трагични за България войни през миналия век. 


През 1998 г. при откриването и освещаването на паметника, внукът на Димитър Карев, доц. д-р Атанас Щерев[2], дава обет, че докато е жив всяка година на Димитровден, ще прави курбан в памет на дядо си.  И  тази година традицията за 14 пореден път бе спазена.


Горно Ботево се намира само на 18 км. източно от Стара Загора. Землището му граничи на изток със село Плоска Могила, на юг - със село Пшеничево и село Сърнево, на запад - със землището на с. Преславен, а на север, със землището на село Дълбоки.
 На 5 км. от селото минава главен път от София за Бургас, а на 2 км. е железопътната линия София - Бургас. 

Димитър Заяков[3], в книгата си „История на село Горно Ботево” пише: „В миналото, в по-стари времена, на територията на днешното село Горно Ботево са съществували две села. Имената им са били „Шамлий“ и „Кючук Дуванджий“. Има едно предание, в което се говори, че първият заселил се жител  бил, някой си бей. Той  дошъл от Анадола в Мала Азия от местността „Шамлъ“. Знае се, че тази местност и до сега съществувала. Казват, че когато попитали някой  човек, къде работи, той отговарял „при Шамлията“.  И  така, от уста на уста, тези думи са повтаряла, докато самото селище за благозвучие приело името „Шамлий“. Десетилетия по - късно, с течения на времето, тук са дошли и други турски чорбаджии, на вярно заслужили и приближени на султана хора, които по различно време също са изградили свои чифлици. В местността „Калето“, която се намира на територията на днешното с. Горно Ботево, незнайно от кога е съществувало селище с име Дуванджий (Соколово). То е било заселено само от българи. Жителите му са се  ползували от правата да не плащат данъци и да не бъдат посещавани и обезпокоявани от турци, в замяна на което те са им отглеждали и предавали „дивани” (соколи), ползвани за ловните  нужди на бейовете и агите. Във времето, когато върлували чумните епидемии (1812-1837г.), селището е покосено от болестта. За да се отърват от тази напаст, чумата, хората от селото го напуснали и се заселили на нови места. Онези от тях, по-голямата част, на които имотите са се намирали в посока югоизточно от селото се заселили там, на наколко километра по-далече от своето село Дуванджий. Нарекли новото село Буюк-Дуванджий (Голямо Соколово). Това е сегашното село Пшеничево. Другите, по-малката част от хората, на които имотите се намирали на север, се заселили в непосредствена близост до съществуващо по това време с. Шамлий- на юг от него. Дали му име Кючюк Дуванджий (Малко Соколово). Когато дошли на това място, те са заварили съществуващите там три чифлика: на Мустафа Ефенди, на Али Ефенди и на Акиф бей. След Освобождението турското име Кючюк Дуванджий било заменено с българско и се казвало село Соколец. С указ № 462 от 21.12.1906г. двете села били обединени в една административна единица и приели името Горно Ботйово, на името на големия български поет и революционер. По-късно, през 1956г. това име е било осъвременено и става Горно Ботево...”

Читалище „Пробуда” в с. Горно Ботево е учредено през 1927 г. С учредяването на читалището се открива и библиотека, като книжния фонд бил предимно от дарения. През 1930 година в новопостроената сграда на училището с доброволен труд и средства от дарения се прави салон със сцена, което дава възможност на самодейния колектив да представя изявите си и да  поставя и представя театрални постановки. Това ставало до 1954  г., когато е взето решение за нуждите на читалището да се надстрои втория етаж на съществуващата сграда на Поотребителната кооперация. През 1969 година е открита новата сграда, в която и до днес се помещава читалището. Секретарката на читалището Гергана Вълкова с тревога споделя: „...Тази година се навършват 85 години от създаването на читалището.  Библиотеката ни е  с около 7000 тома книги. В сградата на читалището има  салон на два етажа с 350 места. Женската певческа група за автентичен фолклор „Тракийка” и Детско-юношеската  певческа група „Тракийче”са постоянно действащи и  се представят отлично във фестивали, но  сградата на читалището е голяма и се нуждае от ремонт, а средства за това няма...Но днес е празник и няма да говорим повече за проблемите. Във празничната фолклорна програма днес ще участват Женската певческа група към читалището в с. Горно Ботево, Фолклорна група „Фере” с. Ракитница, Певческа група при Тракийско дружество „Одринска епопея” гр. Стара Загора и децата от ОУ „Хр. Ботев” с. Горно Ботево.”


Празникът започна с литургия в Църквата „Свети Димитър”, отслужена от отец Тодор, в памет на загиналите във войните. Храмът „Свети Димитър” в село Горно Ботево е построен след Освобождението, по инициатива на местното население, с доброволен труд и дарения. Записан е в летописната книга на Рилския манастир, като национален културно исторически паметник. Иконите са рисувани от Атанас Гюдженов.[4]
Камъните за строежа на църквата са вземани от старите гробища, които се намирали на около 300 м. северо-източно от селото в местността „Чилийте“. Те били превозени за 2 дена. Майсторът строител на храма е Неделчо Арнаудов. В по стари времена  черквата е притежавала  67 декара ниви, 6 дюкяна и една фурна. 


Тържествената част на празника започна с приветствено слово на госпожа  Иванка Атанасова, кмет на с. Горно Ботево:„...Преди няколко години Тракийската организация в селото ни започна да организира Регионален тракийски празник на Димитровден. Възобнови се честване и на селищен празник на Горно Ботево. Съхранена беше традицията този празник да бъде именно днес, на 26 октомври. Това породи и днешната идея цялото население на с. Горно Ботево да излезе и да празнува, както селищния си празник, така и тракийския събор. Всички знаем, че почти във всяка къща в селото има потомци на бежанци. Нека поколенията си подадем ръка, нека направим така, че в променилите се обществено икономически условия завистта, омразата и делбата, отстъпят място на уважението, добронамереността, на желанието да направим живота си по-добър, но всички заедно, ръка за ръка. Това е първият селищен празник, в който аз участвам като кмет на с. Горно Ботево. Искрено се надявам да сме успели да създадем добра обстановка, за да можете да се повеселите и да забравите за несгодите в ежедневието си...”


Мариана Манева[5], председател на Тракийско дружество в село Горно Ботево и потомка на бежанци от село Балъкьой, представи на кратко житието на Свети Димитър и продължи: „...В този слънчев октомврийски ден, всяка година се събираме за да почетем паметта на нашите предци. Да си спомним и никога да не забравяме за пролетите сълзи и нечовешката мъка от раздялата с родното място. Да помним и никога да не забравяме онези, които с кръвта си отстояваха и работиха за освобождението и обединяването на България. Днес, ние честваме 100 години от началото на Балканската война. Война, довела макар и за кратко до освобождаване на Одринска и Беломорска Тракия. Отново границите на България се миели от три морета, но за кратко... Тази война ще остане в спомените ни с проявения нечуван героизъм на българския войник... По време на Балканските и Първата световна война Горно Ботево  е дало 45 жертви на фронта. Днес, сто години, след Балканската война, ние, признателните потомци отдаваме заслужена почит пред паметта им. Това вековно село, Горно Ботево и неговите състрадателни жители са проявили съпричастност и човеколюбие и са приютили бежанци от Беломорска Тракия. Тук се намира най-голямата компактна маса на преселници от с. Балъкьой. Днес, ние сме се събрали за пореден път да си спомним за оная дълга върволица от прокудени и търсещи спасение хора, пропъдени от родните си места, оставени без дом, без семейства, без средства за преживяване, но все пак намерили сили в себе си да отстояват християнската си вяра и българска народност и да търсят спасение в нашата родна България. Нека си спомним и за всички ония, които оставиха и костите си по бойните полета и да се поклоним пред паметта им...”


Петра Мечева, председател на Регионалния съвет на Тракийските дружества в Старарозагорски регион и на Тракийския женски съюз в България поздрави присъстващите с думите: „...Днес, Димитровден, именният ден на патрона на Тракийско дружество в с. Горно Ботево честваме празника и  правим поклон пред делото на Димитър Карев. Правим поклон през всички знайни и незнайни герои, загинали по бойните  полета на България, отдали живота си за свободата ни...”

Доцент Атанас Щерев, внук на Димитър Карев каза: „...Младите хора, мъжете на Горно Ботево са загинали по бойните полета, заради каузата -  България. Преди 100 години българският народ извършва един велик подвиг. Преди 100 години правителството и политиците не са си свършили работата, но българските воини, нашите момчета са направили нужното с героизъм, подвиг и себеотрицание. Те са дали живота си, за да имаме днес държава. Преди 100 години тръгват колоните на прокудените от родните им места бежанци. Те са не само прокуден от домове си, но са жестоко  преследвани, изтребвани  и унищожавани. Те преминават през отчаянието и безнадеждността и намират надежда, че могат да продължат да живеят в България. Петдесет семейства от Бълъкьой намират надежда тук, в Горно Ботево, където и днес живеят техните потомци...Днес, ние честваме Димитровден, денят, на  който в миналото е започвала учебната година. Днес, се покланяме пред паметта на загиналите във войните и си припомняме ония тежки събития, довели до обезбългаряването на Беломорска и Одринска Тракия.  Прекланяме се и си спомняме, защото паметта на България ще остане жива само, ако ние, днешните българи, потомците на живялите преди нас българи я помним и завещаваме  на децата си...”

Приветствено слово бе произнесено и от Катя Димитрова, секретар на кметство  в село Дълбоки.
 

Николай Колев, представител на Обществения съвет на с. Горно Ботево благодари на спонсорите на празника. Той каза: „...Този празник се осъществява благодарение на финансовата подкрепа на първо място на фондация „Д-р Щерев” гр. София, на ЗКУ – Горно Ботево, Фермер 2000, Тодор Генов, Йордан Колев, Иван Христов /Зюмбюла/, Маневи 90 ООД, „Нежел Ж” ЕОД, Станимир Иванов, ЕТ „Петко Хаджиев” ЕТ „Радосдин” и  Арго ким ООД. Изказвам дълбоката си благодарност към организаторите,  всички спонсори и към всички които подкрепиха празника морално и с труда си...”

След приключването на официалната част бяха поднесени цветя пред паметника на загиналите във войните[6] и пред паметника на Димитър Карев.

Тържеството продължи с фолклорна програма и курбан в памет на Димитър Карев.
Сред гостите на празника бяха  Димитър Шалапатов[7], секретар на Тракийските дружества в България, Дияна Щерева, внучка на Димитър Карев и д-р Мария Коновалова, правнучка на Димитър Карев.





Повече снимки могат да бъдат видяни на линк
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.511460915531419.121904.100000025457975&type=1

[1] Петра Филипова Мечева е родена на 16 май 1931 г. в гр. Тополовград в семейство на родители бежанци от Беломорска Тракия. От 1992 г. е председател на тракийско дружество „Одринска епопея” в Стара Загора и на Регионалния съвет на Тракийските дружества в Старозагорски регион. От 1997 г. председател на възстановения Тракийски женски съюз в България и  член на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България.
[2] Доц. Атанас Щерев е роден е на 3 април 1945 година в гр. Първомай. По време на неговото раждане баща му д-р Димитър Щерев е на фронта. Детството младежките години на Атанас Щерев преминават в Стара Загора. Много силно влияние в живота му оказва неговият дядо по майчина линия възрожденецът, народният учител и будител Димитър Карев. През 1970 г. завършва Медицинска академия в гр. София, а по - късно специализира акушерство и гинекология, гинекологична ендокринология и репродуктивна медицина. От 1985г. е доктор на медицинските науки. През годините на лекарската си практика специализира в Москва, Германия, САЩ, Виена. Работил е в град Кюстендил, Перник и София, в Институт по ендокринология, в Институт по акушерство и гинекология, в „ Майчин дом”.. За някои той е лекарят, който пръв провежда оплождане ин витро в България. Защото той полага основите на най-модерните технологии за лечение на безплодието и създава първата специализирана акушеро-гинекологична болница в страната ни.  За други е политикът, народният представител в 36, 39 и 40 Народно събрание. За трети е авторът на над 200 публикации, презентации и монографии в чужди и наши списания. Това са част от неговите популярни социални лица. Но малцина знаят, че той пише поезия и че пее превъзходно. Той вярва, че „съвършенството на живота е вътре в човека”. За него се знае, че е бивш заместник председател на Българския лекарски съюз, основател и бивш председател на Българската Асоциация по репродуктивно здраве, но малко известен е факт, че той е заместник - главен редактор и съосновател на списание „Диагностичен и терапевтичен ултразвук в медицината”. За хората от Горно Ботево, доц. Щерев е внукът на Димитър Карев и човекът, който винаги изпълнява обещанията си.
[3] Димитър Динев Димитров – Заяков, автор на книгите  Родословие на рода „Заякови“  в с. Горно Ботево (1833- 2003 г.)”,  „Спомени за моите родители“ /2009/, Историческа памет“, хроника за загиналите през войните от горноботевската община войници” /2010/. Предсои излизането от печат и на книгата му „История на село Горно Ботево”.
[4] Атанас Гюдженов (1847-1936) е роден на 24 октомври 1847 в Пазарджик, починал е на 12 декември 1936 в Стара Загора. Изучава живописното майсторство, помагайки на братовчед си Стефан Андонов през ваканциите. През 1864 работи църквите "Свети Иван Рилски" и "Св. Константин" в Пловдив (1865-1866). Заедно рисуват църквите в Хасково, Асеновград, Перущица и околните села. От 1873 до 1874 работи със Ст. Доспевски. По това време той изпълнява и самостоятелни поръчки: стенописите на "Св. Константин и Елена" в Пазарджик (1874). След Освобождението 1878 Атанас Гюдженов се установява в Стара Загора. Освен като иконописец се изявява и като сценограф.  С неговото име са свързани най-ранните художествени събития в Стара Загора след Освобождението. Наследник на стар възрожденски род, той е типичен представител на онези ентусиасти, които съдбата е избрала за прехвърляне на духовния мост между две епохи. Изписва сводовете и куполите на десетки храмове. Близък е с Митрополит Методи Кусев. През 1880 год., заедно със зограф Васили от Трън си поделят поръчката за изписване на иконите за църквата „Св. Иван Рилски" в Раднево. През 1883 год. създава над 40 икони за храмовете на Стара Загора, с.Трояново, с.Коларово и т.н. По това време се осъществяват и първите му срещи с известния зограф и революционер Георги Данчов. През 90-те години идват поръчките за храмовете в с.Руда, с. Кирилово, с.Оряховица, с. Калояновец, с.Хрищени, с.Братя Кунчеви и т.н. Рисува икони за църквите в с.Любеново, с.Ловец, с.Тракия. През 1914 год. завършва стенописите си за църквата „Св. Архангел Михаил" в село Михайлово.
[5] Мариана Манев е родена през 1963 г. в Стара Загора. По професия е икономист. От 2009 г. е Председател на Тркиско дружествоДимитър Карев” в Горно Ботево.
[6] Войнишкият паметник, издигнат на централния площад в Горно Ботево е построен е през 1924г., предимно с дарения.
[7] Димитър Шалапатов е роден на 11 ноември 1954 г. в с. Малки Воден, Хасковска област.Произхожда от семейство на бежанци. Дядо му по майчина линия е от с. Доганхисар, а баба му от с. Домуздере, села в Западна Тракия. По майчина линия дядо му е от село Синекли , Чорленско /Източна Тракия/, а баба му от село Сюитя, Мала Азия. Учи в Стара Загора и Пловдив. Гт 1997 г. е в ръководството на Хасковската тракийска организация, а от 2000 година е неин председател. От 2001г. е член на централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България, а от 2008 г. е избран за главен секретар. Автор на книгата „Българските християнски селища в Западна /Беломорска/ Тракия.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар