В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР КАРЕВ в село Горно Ботево
Камелия Мирчева
На 26.10.2011г. /Димитровден/ в село
Горно Ботево, Старозагорско, се проведе традиционният Тракийски събор и
курбан в памет на Димитър Карев.
Преди 13 години, при откриването на
паметника на Димитър Карев, доц. Атанас Щерев дава обет, всяка година на
Димитровден да прави курбан в памет на дядо си. Тази година това се
случи за тринадесети пореден път.
Организатори на Тракийския събор са
Тракийско дружество "Димитър Карев" и Народно читалище „Пробуда” в с.
Горно Ботево, Тракийско дружество "Одринска епопея" в гр.Стара Загора и
фондация "Д-р Димитър Щерев" гр. София.
Гости на тържеството бяха представители
на Тракийско дружество "Фере" и Народно читалище "Тракия" в село
Ракитница, Старозагорско.




„Ето пак настъпи 26 октомври- Димитров ден.
На този ден ние отново се събираме, за да почетем паметта на нашите
близки, прокудени от родните си места от Беломорска и Одринска Тракия...
През тази година се навършват и 98 години от разорението и етническото
изтребление на нашите деди от Беломорска и Одринска Тракия. На нас,
днешното поколение българи се падна честта и отговорността да запазим
жива паметта за дейността на великия българин Капитан Петко Войвода,
посветил целия си живот за освобождение на българските тракийски земи,
за обединението им с родината, за единението на българската нация, за
нова демократична България... „Не
забравяйте, но не отмъщавайте!". Тези думи отправени към идните и
днешни поколения на наследниците на тракийци ни задължават много. Ние
трябва да пазим и да не допускаме отново нашите бащи, майки и деца да
изживеят ужаса на войната... Днес
ние сме се събрали за пореден път да си спомним за оная дълга върволица
от прокудени и търсещи спасение хора, пропъдени от родните си места,
оставени без дом, без семейства, без средства за преживяване, но все пак
намерили сили в себе си да отстояват християнската си вяра и българска
народност и да търсят спасение в нашата родна България. Нека си спомним и
за всички ония, които оставиха и костите си по бойните полета.” – каза в
приветственото си слово Мариана Манева, потомка на тракийски бежанци и председател на Тракийско дружество "Димитър Карев" в с. Горно Ботево.
Госпожа Петра Мечева - член на централното ръководство на Съюза на
тракийските дружества в България и Председател на Регионален съвет на
тракийските дружества в Стара Загора каза: „...Тракийските
бежанци!...Боси, голи, гладни, уморени и отчаяни, те преминали през
острите върхари и дошли, тук, в България. Помня първото си посещение в
село Горно Ботево. Беше през 1996г. Когато влязох в кабинета на
тогавашния кмет, видях на стената портрета на Капитан Петко войвода.
Попитах господин Атанасов, защо точно този портрет е на стената, а той
ми отвърна: „От 500 къщи в Горно Ботево, 350 са на бежанци от Беломорска
Тракия. И всичките са от едно и също село- Бълъкьой.” Бях много
впечатлена, от това, че той, който не беше потомък на тракийски бежанци,
уважава паметта им. Къщите на бълъкьойци са посещавани от Димитър
Карев, просветител и автор на книгата „Бълъкьой – един кът от
Беломорска Тракия”. Постепенно възникнаха идеите една улица в селото да
се нарече „Бълъкьой” и да се открие паметник на Димитър Карев в центъра
на Горно Ботево. Когато откривахме паметника, доцент Атанас Щерев, внук
на Димитър Карев по майчина линия, изрече: „До като съм жив, всяка
година, на Димитровден ще давам курбан в памет на моя дядо”. И вече
толкова години това се случва. ..Тракия живее в сърцата ни. Тази Тракия,
която остана, извън пределите на България. Ние помним и тачим паметта
на нашите деди. Ние помним, че Горно Ботево е дало убежище на
най-голямата компактна група на преселници от с. Балъкьой...”
Димитър Карев е роден на 16 октомври 1883г. в село Балъкьой, Дедеагачко, Беломорска Тракия.
Още като ученик в Одринската гимназия „Д-р
Петър Берон” участва в подготовката на Илинденско-Преображенското
въстание. През 1903 г. става част от Вътрешната Македоно - Одринска
революционна организация към сформираната чета в Дедиагачко и
Гюморджина. За тази си дейност лежи в турските затвори в Ортакьой и
Одрин. По-късно получава амнистия, завръща се с. Балъкьой, където е
назначен за учител.
По време на Първата Световна война е мобилизиран и примирието през септември 1918г. го сварва на фронта в Карабайр.
През 1919 г. по силата на Ньойския договор
България загубва Беломорска Тракия, Южна Добруджа, Западните покрайнини
и Македония. Надеждата за осъществяване на национално обединение рухва.
Следва нов погром и разорение на тракийските българи.
След загубата на българските територии на
два пъти - през 1913 г. и 1920 г. Димитър Карев предвожда големи групи
бежанци от Беломорска Тракия. След злополучните за България войни около
50 семейства от Балъкьой, по-голяма част от които се заселват в с.
Горно Ботево.

„Този курбан е един скромен спомен и почитане на паметта на всички
българи, наши предци, които са дали живота си, за да я има България. На
всеки Димитровден, тук, в Горно Ботево, освен, че почитаме паметта на
дядо ми, Димитър Карев, ние се опитваме за запазим и да съберем
останалите мъждукащи спомени на родовата памет. Да запазим родовите
връзки, които във времето се разпиляват. Ние трябва да работим за това,
децата ни да знаят своя род и корени, да знаят и помнят историческата
истина...” каза доцент Атанас Щерев.
Вокалните групи към Читалище”Пробуда” в с. Горно Ботево, Читалище "Тракия" с. Ракитница и Певческата група при Регионален съвет на Тракийските дружества в гр.Стара Загора, просълзиха с изпълненията си на тракийски песни присъстващите.

Веска Симеонова и Златка Янева представиха за първи път, песента посветена на Димитър Карев.

След празничната част присъстващите
поднесоха цветя пред паметниците на Димитър Карев и на загиналите 45
души от Горно Ботево във войните.

Изиграха традиционното кръшно тракийско хоро на център на село Горно Ботево.

И се упътиха към пенсионерския клуб, където ги посрещнаха майсторите на курбана.


Няма нищо по-прекрасно от любовта към нашата история и национални традиции!!! :)))
ОтговорИзтриване